В правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля.

Райна Аврамова: Не искам да смятам, че Истанбулската конвенция се вкарва през задния вход, но така звучи Мястото на закрилата на лицата в интимна връзка е в Наказателния кодекс, не в Закона за защита от домашното насилие, смята адвокатът. Думата “дом", която е заложена в ЗЗДН има съвсем различен смисъл от този, влаган от депутатите с предлаганите промени. Притеснителното в Истанбулската конвенция са две неща: Първото е преамбюла на Конвенцията и е наречено „Структурни причини за насилието над жени“.Тази конвенция приема една социалистическа крайнолява трактовка на това какви са причините за насилието над жени и изтъкват, че те са структурни“. С други думи, става въпрос за социално-икономически неравенства, но обвързването им с насилие е нещо изключително радикално. Второто е проблематичната дефиниция на пол, за което се използва друго понятие. Не традиционното, което е "секс", а "джендър". "Секс" е биологичен пол. Понятието "джендър" е въведено през 70-те /означава род, тип, семейство/ от радикални феминистки и марксистки автори в САЩ, които развиват тезата, че полът е социално конструиран и че половият модел е нещо независимо от биологичния пол. Това, което ни обърква е, че не се говори за насилие над биологичния пол жена, а над социалната идентичност жена“. Не иде реч за никакъв трети пол. Иде реч за нещо много по-притеснително – разбирането за пол като за нещо социално конструирано, а не като нещо, което е биологичен факт. Ако приемем, че полът е социално конструиран, отваряме потенциална врата за много повече от три пола.