„Висшият адвокатски съвет е конституиран като заинтересована страна по конституционно дело №3/2022 год. относно установяване на противоконституционност на §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс /ПЗР на ЗИДСК, обн. ДВ, бр.103 от 04.12.2020 год./ образувано по Искане на омбудсмана на Република България. Във връзка с дадената от Конституционния съд на Република България възможност на Висшият адвокатски съвет да представи становище, срокът за което изтича на 26.04.2022 год., в качеството си на адвокат с повече от 22 години тясна специализация в областта на семейното и наследствено право депозирах на 21.04.2022 год. в деловодството на Висшият адвокатски съвет своето правно мнение. Предоставям същото и публично в цялост.“
Възможно ли е COVID кризата и съпътстващите я здравни мерки да доведат до хаос и, в най-лошия сценарий, до касиране на изборите за органи на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), предстоящи през май? Този въпрос си задава един от кандидатите за председател на органа – адв. Райна Аврамова – която е съзряла нормативна празнота по отношение на организацията на предстоящите общи събрания на колегиите в страната.
Както „Правен свят“ писа, се очаква на 24 и 25 април 2021 г. да се проведат общи събрания по колегии за излъчване на делегати, които да се включат в предстоящото на 29 и 30 май 2021 г. общо събрание на адвокатурата, по време на което реално ще се случат изборите за ново ръководство на ВАдвС. Патова обаче се оказва ситуацията, след като в последната заповед на здравния министър провеждането на подобен тип мероприятия, като общото събрание на колегиите в страната, са забранени до 30 април. Така на практика ще се окаже, че в последствие в общото събрание на адвокатурата по време на изборите, част от колегиите ще участват със старите си делегати от миналата година, докато друга част - може и да са избрали нови такива, въпреки заповедта на министъра, която изглежда неясна за гилдията. Именно последното крие и сериозно основание за последващо касиране на изборите и обявяването им за нередовни.
Адв. Райна Аврамова
За да се избегнат подобни проблеми обаче, адв. Аврамова е сезирала здравния министър Костадин Ангелов с писмо, в което го моли изрично да уточни дали въпреки наличната заповед общите събрания на колегиите за избор на делегати са допустими, доколкото провеждането им е залегнало в Закона за адвокатурата. „На практика тези събрания са приравнени на парламентарни избори. Моля ви за становище дали, ако бъдат проведени общи събрания на 27-те адвокатски колегии в страната, ще е налице нарушение на Вашата заповед“, пише адв. Аврамова до министъра.
В тази връзка тя настоява и, ако проф. Ангелов се произнесе, че общите събрания са допустими, то това да бъде отразено изрично в заповедта му от 31 март 2021г. Предвид това, че общите събрания са на прага, тя моли и за решение по казуса в спешен порядък.
Молбата на адвокат Аврамова вече е при главния секретар на министъра, а становище по нея се очаква до вторник.
Предвиденото в Закона за правната помощ създаване на информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатските съвети единствено от Националното бюро за правна помощ противоречи на Конституцията. Такова становище изразяват столичният адвокат Райна Аврамова и инж. Димитър Андреев - управител на фирма "БИСОФТ" ЕООД, които са сезирали Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) с искане за отправяне на въпроса до Конституционния съд.
Адвокат Аврамова и инж. Андреев припомнят, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Конституцията предвижда възможност със закон да бъде установен държавен монопол върху няколко изчерпателно изброени сфери на обществено-икономически отношения, а именно - железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. Нито дейността по създаването на информационни системи като цяло, нито обособени части от същите са посочени в конституционната разпоредба. Държавният монопол е положение, при което по закон изключителното право да се извършва определен тип стопанска дейност е предоставено единствено на държавните предприятия.
Според тях обаче, в случая чл. 8а от Закона за правната помощ въвежда фактически състав на монополно положение върху създаването на информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатските съвети.
„Разпоредбата на чл.18, ал.4 от Конституцията се явява изключение от общия принцип на свободна стопанска инициатива, предвиден в чл.19, ал.1 и на принципа на гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност, на всички граждани и юридически лица, предвиден в чл.19, ал.2 от Конституцията. Чл.18, ал.4 от Конституцията не може да бъде тълкуван разширително. Законодателят няма правомощие извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретно държавно юридическо лице“, пишат адвокат Аврамова и инж. Андреев до ВАдвС.
„Следователно, чрез общото правило на чл.8а от Закона за правната помощ, доразвито в параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП, според който държавното юридическо лице „Национално бюро за правна помощ“, остава единственият правен субект, който може да създаде информационна система за отчитане на правната помощ но електронен път, законодателят е създал противоконституционно правно положение на пълен държавен монопол в област, която не попада в обхвата на чл. 18, ал. 4 от Конституцията“, казват още те.
Според адвокат Аврамова и инж. Андреев освен това, даването на възможност на Националното бюро за правна помощ да стане монополист при изграждането на информационната система, ограничава правото на стопанска дейност, третира неравноправно инвеститорите в различните видове информационни системи и противоречи на принципите на правовата държава, и редица други разпоредби в Конституцията.
„Българската адвокатура е призвана да брани правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица по силата на чл. 134 от Конституцията. Като неин орган Висшият адвокатски съвет от своя страна е оправомощен от чл.150, ал.4 от Конституцията да сезира Конституционния съд с искане да упражни конституционното си правомощие по чл. 149, ал. 1, т.2 за произнасяне по противоконституционност на закон, който засяга права и законни интереси на гражданите. Оспорените разпоредби преграждат възможността, който и да е правен субект, с изключение на държавата в лицето на „Националното бюро за правна помощ“, да създава информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път, а адвокатските съвети да осъществяват дейността си по отчитане на правната помощ по електронен път в рамките на своята самостоятелност, независимост и самоуправление“, пишат още те до ВАдвС.
Toвa e и злoyпoтpeбa c пpaвo и cъздaвa oпaceн пpeцeдeнт, пo cилaтa нa ĸoйтo дъpжaвaтa мoжe дa oбocoби eднocтpaннo мoнoпoл въpxy вceĸи cтoпaнcĸи oтpacъл, ĸoeтo пpoтивopeчи нa дeмoĸpaтичнaтa, пpaвoвa дъpжaвa, фyнĸциoниpaщa в ycлoвия нa пaзapнa иĸoнoмиĸa, cмятaт тe. „Kaтo зaпaзвa ocъщecтвявaнeтo нa oпpeдeлeнa cтoпaнcĸa дeйнocт, eдинcтвeнo зa дъpжaвaтa и пocoчвaйĸи ĸoнĸpeтнoтo пpeдпpиятиe, зaĸoнoдaтeлят пocтaвя тoвa пpeдпpиятиe в пpивилeгиpoвaнo пoлoжeниe cпpямo вcичĸи дpyги cтoпaнcĸи cyбeĸти, в пpoтивopeчиe c изиcĸвaнeтo нa чл.19, aл.2 oт Koнcтитyциятa зa cъздaвaнe нa paвни пpaвни ycлoвия„.
Paзпopeдбитe дoпycĸaт oщe и нaмeca в дeйнocттa нa Aдвoĸaтypaтa, ĸoятo пo ĸoнcтитyция e cвoбoднa, нeзaвиcимa и caмoyпpaвлявaщa ce, a opгaнизaциятa и peдът нa дeйнocттa нa aдвoĸaтypaтa ce ypeждaт cъc зaĸoн. Aдвoĸaтcĸитe cъвeти ca пocтaвeни в нeвъзмoжнocт дa ocъщecтвявaт дeйнocттa cи пo oтчитaнe нa пpaвнaтa пoмoщ пo eлeĸтpoнeн път cвoбoднo, зaщoтo дъpжaвaтa yлтимaтивнo им нaлaгa, ĸaĸ дa пpaвятa тoвa – бeз мoтиви и в ĸoнфлиĸт c Koнcтитyциятa, ĸaзвaт aвтopитe нa иcĸaнeтo.
Te ca ĸaтeгopични, чe зaĸoнoдaтeлнитe paзпopeди ca в нapyшeниe и нa пpинцпитиe нa пpaвoвaтa дъpжaвa, зaщoтo вoдят дo „пpинyдитeлнoтo oтнeмaнe, въз ocнoвa нa изцялo нoвo пpaвнo ocнoвaниe, нa вeчe пpидoбити oт cтoпaнcĸитe cyбeĸти пpaвa въз ocнoвa нa cĸлючeни c aдвoĸaтcĸитe cъвeти в cтpaнaтa дoгoвopи зa пoлзвaнe и пoддpъжĸa нa инфopмaциoнни cиcтeми зa oтчитaнe нa пpaвнaтa пoмoщ пo eлeĸтpoнeн път. Bcичĸo тoвa ce e cлyчилo „чpeз внeзaпни, нeapгyмeнтиpaни зaĸoнoдaтeлни измeнeния, бeз зaдълбoчeнa oцeнĸa нa пocлeдицитe, бeз cпaзвaнe нa пpoцeдypния peд зa пpиeмaнe нa зaĸoнoдaтeлнa пpoмянa и бeз oбщecтвeнo oбcъждaнe, пpoтивнo нa фopмиpaнитe пpaвни oчaĸвaния нa cтoпaнcĸитe cyбeĸти, e нecъвмecтимo c пpaвoвaтa дъpжaвa„.
